Издаден през 1996 г., „Нарисувай“ е интимният портрет на Хоризонт в време на промени. Песните преливат от градски истории и природни метафори – дъждовни дни, лунни нощи, диви цветове – а мелодичният рок и меките вокали носят онзи топъл, честен звук, който феновете разпознават мигновено.
Цена: 22,00 лв.
КупиНов ден –
искам да те срещна,
и навън поглеждам,
но навярно ще вали.
Когато е мокро и студено,
от дъжда се криеш
и във къщи си стоиш.
Липсваш ми в дъждовните дни,
а навън ужасно вали,
викам слънцето с молба…
Търся те сега.
Крача и в локвите край мене,
като в огледало
търся твоите очи.
Бягат капките студени,
искат да те скрият –
туй са моите сълзи.
Аз не вярвам на дни,
на клетви и думи,
младостта ме гори…
И боли до безумие.
Аз не искам да тлея
като въглен в прах,
като ден да живея
само няколко часа.
Ден покрит с прах.
На кого да разкажа,
че синьото има
нещо общо с паважа,
с обичта по килима.
И защо като студ
луната минава?
Може би някой луд
тя във мен разпознава?
Луната минава.
Ако можеш махни,
всичко сиво – махни!
За какво са ти дни,
ако нямаш мечти.
На кого да разкажа,
че жълтото има
нещо общо с миража,
нека днес да ме има.
Луната минава.
Сезоните са черти,
Те оставят сенки в моите очи
и като малък
радвах се на всеки цвят –
радвам се на всеки бряг.
Времето играе
с морските вълни,
отминават покрай
моя дом съдби,
то все се смее –
кой ли ще го победи…
Белеят моите коси.
Сезоните са черти,
те оставят сенки в моите очи,
и като малък
с птиците навън летях –
с огъня във мен горя
Кой, кой…
Кой си ти?
И как,
накъде вървиш?
Кой, кой…
кой си ти?
Търсят бисер
твоите очи.
Дълъг път
извървях между хората,
срещнах сам
и студа и умората.
Бях и тук, и там,
по света така голям,
и разбрах, че днес,
в този труден век,
без любов не би могъл човек.
До последен дъх,
до последен зов,
до последен миг
ще съм с теб, любов.
Тя дойде,
непозната зад ъгъла,
тя дойде,
самотата излъгала.
Без да знам кога,
скри се моята тъга
и разбрах, от днес
шее живее в мен,
до последен дъх –
последен ден.
Не достигат моите очи
твоя поглед, скрит от мен.
В тях се реят сънища, мечти,
как да бъдеш мое цвете.
Не достигат моите слова
твоя дом, така далечен,
ще повикам гълъб вместо тях,
той да долети при теб.
В моите дни
ще изгоря,
ако поне не си за мен мечта…
Бъди за мен мечта.
Всяка сутрин
под моя прозорец идва тя,
и ме буди
свирейки си нещо със уста.
В плитките и има
много смях и цветове,
аз намирам нещо
в нейното лице.
Вика вятъра
да играе с нейното хвърчило,
то намига ми,
знае, че и е любимо.
Аз откривам в нейните очи
диви цветове.
Цветовете имат
свои имена,
смешни, тъжни…
И пак –
дните ни започват
с някаква игра
и ме лъжат.
Пр: Нарисувай твоя свят –
Рисувай…
Ветровете имат
Свои имена –
силни, шумни…
Цяла нощ се гонят
свирят с уста,
и ме будят.
Хей, ти, как в мен изгря,
събра косите ми, сърце изплете…
Хей, ти, не вярваш ли – ела,
бъди на север нежно цвете.
Хей, ти, такава добрина,
гори ръцете ми – остава пепел.
Къде изгубих мъдростта
да бъда себе си, а после всеки.
Като магия с много имена
докосваш ме в съня и светя,
като вълните идвам до скала…
Не, не мога да успея.
Не открихме думи за това,
което с погледи видяхме в нас…
Докосвам се за миг до твоя свят,
а ти –
ти пилееш смях с очите си.
Думите се крият сякаш плашат се,
а нашите очи ще изгорят.
Нощите ни грабват и остава ми
да играя с косите ти.
Не открихме думи а нощта
е тъй нетърпелива, сплита нашите
ръце.
Откривам във очите ти неща –
и в мен…
Откривам ги…
Това е любовта!
Обичам…
Без думи, без слова…
Теб обичам.
Покажи ми пролетта,
покажи ми лятото,
нека видя есента…
Бяла – зимата.
Покажи ми изгреви,
вярата във две очи.
Нека видя в залеза
вечна мъдростта.
Покажи ми любовта,
дишаща в една душа
и чрез нея да прозра
твойта истина.
Нека видя твоя свят,
съкровен и непознат…
Моите сънища води
в твоите висини.
Искам да летя!
Въпреки неверите
искам да съм с ятото,
щом отлита там към твоя дом.
Въпреки промените
искам да съм с вятъра,
той ме води в нови светове.
Покажи ми…
След полунощ
влиза в моята стая –
Луната…
… и ме вика вън да играем,
и хич не вярва, че цял ден
съм скитал…
По обувките прахта
ще отмине в утринна роса.
Дълго чакала е
да ме види пак,
упорита е,
вика ме…
И хич не вярва,
че цял ден съм скитал…
Ще трябва да реша.
Няма как –
пропускам съня.
Очите плискам с вода
и излизам навън.
Тя се смее,
ще играем,
а пък всички други спят.
Започва деня
и отново съм аз
бягат сънища,
и забравям нощта…
И очите
пият светлина.
Отвън ме зове
целият свят,
виждам куп върхове,
морския бряг…
Палав вятър –
тича пак.
Пак съм с теб!
Всеки ден.
Безброй светлини,
пее луд водопад,
птичи полети…
Виждам огромна дъга
от която
слиза утринта.
Хвърлят облаците
своите капки към мен,
пие жадно пръстта…
Цветовете се раждат със песен…
Прегръща ме денят.
Пак съм с теб!
Всеки ден.
Авторски права © Хоризонт. Всички права запазени.