песни

Списък и текстове

1. НЕЖНО

В прозрачен мрак,
в легло от луна –
нежно, нежно…
Докосваш ти
мечтите ми пак –
нежно, нежно…
Върти се светът
без правила.

Пренесе ме
във филм с чудеса –
нежно, нежно…
Донесе ми
от цвете вода –
нежно, нежно…
Върти се светът
без правила.

Пр. Искаш малко –
искаш мен.
Рисувай в небето
все така твойта мечта –
искаш аз да съм там.
Тогава…
Имаш много –
имаш мен!
Рисувам в небето
все така мойта мечта –
искам ти да си там!

Бъди до мен!
Топи се снега –
нежно, нежно…
Събуждам те
с много слънца –
нежно, нежно…
Върти се светът
без правила.

2. КАПРИЗ С НАДПИС “КРАЙ”

Разминах се
с времето
и с теб,
с моя рай.

Препънах се
в себе си,
в каприз
с надпис “Край”.

Запомних те…
Запазих те…
Безсилен бях,
но с теб се смях.

Безпаметно,
безмислено
в хазарт
теб така пропилях.

Пр. Най- силна,
най-нежна,
най…
Всичко “най”.
Най- моя,
най-цветна,
най…
Всичко “най”.

3. ЩЕ ИЗБЯГАМ

Денят започва с мечти,
дори не можеш да ги преброиш,
понасят ме с безброй крила
към някаква страна.

Денят започва с небе
откривам в него много цветове
и страшно искам да съм там-
душата ми е храм…
… и ще избягам.

Ще избягам от света
на малките нища,
днес политам- откривам светлина,
вятърът приятел мой,
той е вечно без покой-
искам да съм там.

4. РЕВНИВА ЛУНА

Луната къса злобно сънищата ми
и те превръщат се
в смешна дрипа.
В стаята ми цяла нощ
до мен стои
и няма нак сега
оттук да минеш.

Луната къса нишката с деня.
Пленила ме е, не дава да се съмне.
Не дава право на новата роса,
на никой сън при мене да се върне.
Пак…..

Пр. И ти вече
не минаваш от тук.
Луната
още дебне напук.

5. БЪДИ МИ ЦВЕТЕ

Не достигат моите очи
твоя поглед, скрит от мен.
В тях се реят сънища, мечти,
как да бъдеш мое цвете.

Не достигат моите слова
твоя дом, така далечен,
ще повикам гълъб вместо тях,
той да долети при теб.

В моите дни
ще изгоря,
ако поне не си за мен мечта…
Бъди за мен мечта.

6. НЕ ЗНАЯ КАК

Не зная как
да мина през този град.
Оставил бях
възможност да дойда пак.

Пр. Счупени улици
пилеех след мен.
Дъжд ли валеше там
последният ден?
Счупени улици –
по тях тичаме с теб.
Дъжд ли валеше там
последния ден?
…Или плачеше ти?

Не зная как
избягах от твоя смях.
Горд, глупав бях,
в очите ти виждах страх.

Пр. Счупени мигове
пилеех след мен.
Дъж ли валеше там
последния ден?
Счупени мигове..
и твойте очи,
които ме питаха –
“Сънувам, нали?,”
но пак плачеше ти.

Пр. Счупени улици
пилеех след мен.
Дъжд ли валеше там
последния ден?
Счупени мигове
и твоите очи,
които ме питаха –
“Сънувам, нали?”,
но пак плачеше ти.

7. ЧУВСТВАМ СЕ ОБСЕБЕН

Знам, всичко знам…
всеки ден – всичко знам,
но не знам за тебе,
искам ли да бъда с тебе.
Там в твоя свят,
всеки ден в твоя свят
да присъствам с тебе –
чувствам се обсебен.

Сам да реша,
всеки ден да звъня,
с правила и схеми,
нямам свое време.

Не, някой в мен,
всеки ден е смутен
и в съня ми ти
топъл сън не си.

Нима ще ме промениш,
сама всичко рушиш
и как ще ме задържиш с въже
в твоя ден.

Нима ще ме промениш
сама всичко рушиш
и как ще продължиш с мен,
ти с мен в моя ден.

8. МИНАВАШ КРАЙ МЕН

Често те срещам аз –
ти минаваш край мен.
Искам да те спра,
но оставам смутен.
Погледа ти днес
поне аз видях.
Но дали го разбра?

Пр. И знам, някой ден
ще се влюбиш в мен!
Погледа ти днес
ми каза това.
Ти някой ден
ще се влюбиш в мен!

Често си мисля аз
за теб и за мен…
Ти минаваш оттук
всеки ден.
Забързана си пак,
но много неща
в очите ти аз видях.

Пр. И знам, някой ден
ще се влюбиш в мен!
Погледа ти днес
ми каза това.
Ти някой ден
ще се влюбиш в мен!

9. СЛЕД СЕДЕМ ДНИ

“Не можеш ли отново да си ти,
какъвто беше и преди…?” –
така ми казваш мила, казваш ти
след тези седем, дълги дни.

Различна си, когато съм с теб.
Не се усмихваш – все мълчиш.
И пак ми казваш ти,
че искаш да съм друг…
Нали?

Пр: За седем дни
всичко ще се промени,
след седем дни
искаш да съм друг…Нали?
За седем дни
спряха нашите мечти,
след седем дни
всичко ще се промени.

Нали ти обещах, че ще има смях,
ще има лято и звезди.
И пак ще бъда аз, ще бъдеш ти,
но нека минат седем дни.

Пр. За седем дни
всичко ще се промени
след седем дни
искаш да съм друг….
Нали?
За седем дни
спряха нашите мечти,
след седем дни
искаш да съм друг…
Нали?

10. НАРИСУВАЙ

Цветовете имат
свои имена,
смешни, тъжни…
И пак –
дните ни започват
с някаква игра
и ме лъжат.

Пр: Нарисувай твоя свят-
Рисувай…

Ветровете имат
Свои имена-
силни, шумни…
Цяла нощ се гонят
свирят с уста,
и ме будят.

11. СЧУПИ ИГЛАТА В ЛЕДА

Бодат като рози спринцовките
и ухаят,
с тях онези странници
отиват нанякъде и мечтаят.

Останаха без дом душите им
и отлитнаха на някъде,
с кървящи ръце чупят дните си,
любимите хора в тях разпиляха се.

Студът е навсякъде в града,
ти искаш другите да си вървят,
не казвай сбогом за последен път
по-добре счупи иглата в леда.

Студът е навсякъде в града
и виж как изстива любовта,
нима ще си слаб и ще заспиш
по-добре счупи иглата в леда

12. ДО ПОСЛЕДЕН ДЪХ

Дълъг път
извървях между хората,
срещнах сам
и студа и умората.

Бях и тук, и там,
по света така голям,
и разбрах, че днес,
в този труден век,
без любов не би могъл човек.

До последен дъх,
до последен зов,
до последен миг
ще съм с теб, любов.

Тя дойде,
непозната зад ъгъла,
тя дойде,
самотата излъгала.

Без да знам кога,
скри се моята тъга
и разбрах, от днес
шее живее в мен,
до последен дъх-
последен ден.

13. ДЕТСТВО

Оставил съм след мен
безброй следи, огромна пътека.
По нея в този ден
се връщам пак към моето детство.

Там има лято,
там са моите мечти –
детски мечти.

В стария квартал
отново ще играем до тъмно,
ще си разказваме
всякакви истории дълги.