В „Откривам злато“ Хоризонт вплита носталгия и надежда: песни за бягства и завръщания, за „хиляда и една нощ“ любов и за миговете, в които съдбата ни настигa. Албум с широки мелодии и запомнящи се припеви.
Цена: 19,90 лв.
КупиДа те жадувам аз, да те жадувам,
а ти все повече да се отдалечаваш.
И аз все повече да съм виновен –
това е толкова недопустимо.
Да те жадувам аз, да те жадувам,
а ти все повече да се отдалечаваш.
И аз все повече да съм виновен –
това е толкова недопустимо.
Защото ти, все пак ще ме помилваш,
главата ми ще падне на гърдите ти –
ще се стопят китарите,
ще се стопят китарите,
защото аз не съм готов да те загубя
като ключе от пощенска кутия –
не съм готов,
не съм готов.
Да те жадувам аз, да те жадувам,
а ти все повече да се отдалечаваш.
И аз все повече да съм виновен –
това е толкова недопустимо.
Защото ти, все пак ще ме помилваш,
главата ми ще падне на гърдите ти –
ще се стопят китарите,
ще се стопят китарите,
защото аз не съм готов да те загубя
като ключе от пощенска кутия –
не съм готов,
не съм готов…
Да те жадувам аз…
Бяла лунна вечер,
нереален земен свят,
сам съм, а до мен моят спомен.
Странна сянка…
Тръгвам с теб странна сянка на нощта
ще откриеш ли вълшебен цвят?
Дълъг път край заключени води
лъх и звезден прах над нас валят…
… стар забравен свят.
Двойник мой, сянка от далечен свят
ще откриеш ли вълшебен цвят.
Само той връща времето назад
в извора дълбок вечна младост спи.
Припев:
Бяла лунна вечер,
нереален звезден свят,
аз вървя след теб странна сянка.
Бял вълшебен извор
като в стар забравен миг
с цвят на младостта, нашата младост.
Сянка не, а следа от далечен свят.
Без теб бродих по света голям
като повей, като вик,
защо вече и сам не знам
аз те виждам всеки миг.
В деня в който те видях пред мен
аз почувствах, че си ти,
така беше вдъхновена и мила,
че ужасно ме смути.
Но къде свършва моят сън красив
тъй желан, тъй мечтан,
като миг кратък, но така щастлив,
тъй желан, тъй мечтан, спри се миг ти недей отлита.
Мой сън бе ти,
мой сън красив,
мой сън съдба,
само миг моя любов.
Без теб бродих по света голям
като повей, като вик,
защо вече и сам не знам
аз те виждам всеки миг.
Но къде свършва моят сън красив
тъй желан, тъй мечтан,
като миг кратък, но така щастлив,
тъй желан, тъй мечтан спри се миг ти недей отлита.
Мой сън бе ти,
мой сън красив,
мой сън съдба,
само миг моя любов. (2x.)
Кой е щастлив, лудо щастлив
толкова лесно се познава.
Кой е щастлив?
Нима ще трябва пред света
и пред теб да крещя
„Кой е най-щастлив?”.
Припев:
Идва ден, идва час, идва миг,
който побира цял живот.
В този ден, в този час, в този миг
времето спира своя ход.
Днес любовта дойде
плахо ме избра с твойто сърце,
днес любовта дойде
и прегърна ме с твоите ръце.
Сякаш хлопнала врата
зимата си отлетя,
цяла зима бързах аз
нямах време нито час.
Имам време чак сега,
топло време за тъга
от това, че твоят ден
не е за мен.
Припев:
А къде да дяна своите дни, погледни,
плувам сам сред време океан,
накъде през прах и суети бързаш ти?
Накъде, при кой?
Направи завой…
Нека да поспрем, ако имаш време.
Мястото е точно тук, край запелия капчук,
Да си тръгнем от сега край щастливата дъга.
Тук е зона земетръсна, утре може да е късно,
Остави единствен ден и за мен.
Припев:
А къде да дяна своите дни, погледни,
плувам сам сред време океан,
накъде през прах и суети бързаш ти?
Накъде, при кой?
Направи завой…
Нека да поспрем, ако имаш време.
Днес ще се срещнем след десет години,
вчера ли бяхме на двадесет и две,
разделихме се с надежда,
тук на този сив площад.
Пак да се срещнем след десет години
за да разкаже всеки от нас,
с какво се е преборил,
от какво не е заспивал
и какво е надживял.
Днес ще се срещнем след десет години,
влакове тръгват от всички страни,
но един от нас остава на една далечна гара,
Пак на двадесет и две.
Ако ти си отидеш за миг
ще заровя лицето си в облак
и тежко на земята тогава.
Нито дъжд, нито сняг, нито слънце…
Ако ти си отидеш за миг.
Само мъка от там ще вали,
заличила последните стъпки
на съня, който с мен се разделя.
Нито дъжд, нито вик, нито сън…
Ако ти си отидеш за миг.
Моят спомен безсилен е той
да те върне с вълшебство сега,
вредом бродя в студ и в зной,
но към тебе не намирам аз следа.
Радостта ми в шепи отнесе,
а надеждите с думи ти стопи,
но забрави, че в моята песен
неизменно гласът ти ще звучи.
Не питам аз защо, къде, кога с кого
се чувстваш по-добре без мен,
върви не се бави, познай животът ти,
да бъде слънчев твоя ден.
Припев:
Има дни в една любов от тях извира красота,
те са с нас в живота нов и в нежелана самота.
Ти помни, че бил съм твой и дар от всичко съм ти дал,
ден без теб и тих покой, дори насън не съм желал. (2x)
Хиляда нощи преживяна приказка,
хиляда нощи сбъднат земен рай,
защо дойде нечакана, невикана
онази нощ наречена „Една”.
Хиляда нощи радостни и огнени,
хиляда нощи сбъднат земен рай,
нощта изпратена от дявола от Бога ли,
на другите хиляда стана край.
Припев:
Не бяха ли, не бе Шехерезада,
но двама с теб имаме вина,
че разпиляхме златните хиляда,
забравили за страшната Една.
Хиляда нощи радостни и огнени,
хиляда нощи сбъднат земен рай,
нощта изпратена от дявола от Бога ли,
на другите хиляда стана край.
Припев:
Не бяха ли, не бе Шехерезада,
но двама с теб имаме вина,
че разпиляхме златните хиляда,
забравили за страшната Една.
Авторски права © Хоризонт. Всички права запазени.