Албумът от 2014 г. гледа към светлината през съмненията: ангели и сенки, обещания и бягства, врати, които се отварят. Хоризонт звучи топло, чисто и човешки.
Цена: 17,50 лв.
КупиЧуй ме, мила!
Опитвайки се да запазиш мен,
ти губиш себе си
и не намираш Рая.
Навярно ще си тръгна,
не виждам вече ангели.
Молиш ме да обещая,
че завинаги оставам с теб.
Мила, прегърни ме много силно.
Виж, мила,
аз вече нямам сили.
Свещта почти догаря,
свежда своята глава.
Ухае на цветя
и на нашата любов с теб.
Ще останем завинаги красиви,
ще запазим най-щастливите ни дни,
ще намерим място сред звездите,
където ще се сбъднат нашите мечти.
Чуй ме, мила!
Опитвайки се да запазиш мен,
не мога да достигна
светлината там отвън.
Целуни ме много силно,
след това ще отлетя.
Ухае на цветя
и на нашата любов с теб.
„Няма да те дам, няма да те дам…
Няма да те дам” –
крещи към теб тъмна сянка,
„няма да те дам”.
„Ти оставаш сам, ти оставаш сам…
Ти оставаш сам”,
крещи към теб тъмна сянка,
„ти оставаш сам”.
„Твоята душа е с ниска цена,
лесно я продай” –
крещи тъмна сянка,
„Всички те забравиха”.
„Стани предател и ти,
лесно е, по-малко боли,
няма да те дам,
няма да те дам”.
Бели ангели летят над теб
и с крилете си ти носят нови сили,
и аз няма да те дам.
Помня те от малък,
смеехме се, тичахме
и вярвахме в мечтите,
и аз няма да те дам.
С очите си пилееш смях,
а трябва да си отида,
но не стигам надалеч
и идвам пак да те видя.
Как да остана тук?
Любов и вина,
с мен и сама.
Как да остана тук?
Болка, мечти,
магия, сълзи…
Не заспивам без теб.
С очите си пилееш смях,
не мога днес да съм силна,
да те забравя обещах,
но идвам пак да те видя.
Как да остана тук?
Любов и вина,
с теб и сама.
Как да остана тук?
Болка, мечти,
магия, сълзи…
Не заспивам без теб.
Било е писано думите да спрат,
светлините да угаснат,
а стъпките ти да ме заведат,
до твоя дом, на тайно място.
Било е писано да ме срещнеш,
ето виж — влюбваш ме.
Нощем идват пеперуди,
сънуваш ги или се крият в теб?
Омайница на мойте сили,
било е писано времето да спре.
Било е писано да те искам,
а ти да искаш точно мен.
Вярвам, че е съдба,
рискувал бих за да се сбъдне тя,
името ти е написано в мен, и аз
вярвам, вярвам в любовта.
Свенливо криеш дръзка красота,
разкъсваш белите ми ризи…
Ранима си, но от мен не те е страх.
Било е писано да ме видиш,
било е писано да нямаш тайни,
а моя тайна да си ти.
Когато съм ранен
и нямам вече сили,
струните на моята китара,
не могат да звънят.
И когато любовта
рано си отива,
много е студено и замръзвам,
сякаш идва зима.
Тъгувайки за любовта,
спомням си добрите дни,
завръщам се в нашия дом.
Пътувайки към залеза,
дали ще те намеря там?
Завръщам се в нашия дом.
Когато съм ранен
и нямам вече сили,
ехото от ангели ми каза,
може би ме чакаш.
И когато съм далеч,
не искам да заспивам,
нужен ми е път и две крила,
да се върна у дома.
Тъгувайки за любовта,
спомням си добрите дни,
завръщам се в нашия дом.
Пътувайки към залеза,
дали ще те намеря там?
Завръщам се в нашия дом.
В какво се превърнах?
Чувствам, че не съм аз.
Няма вече блясък моята душа…
Може би станах лош?
Може би се промених
и загубих пътя?
Виждам го с очите си.
В какво се превърнах?
Чувствам, че не съм аз.
Искам да намеря сили
да променя това.
Помня бях дете.
Помня красиви мечти.
Отново са ми нужни,
търся ги с очите си.
Трябва да тръгвам,
да намеря себе си,
зная, че е тъжно,
но така съм решил.
Трябва да бързам,
губя душата си,
искам да я върна,
каквато бе преди — сияеща звезда.
Ти не ме обичаш,
гледаш ме с очи на дете,
кажи, че се шегуваш,
че ти не ме обичаш.
Ти не ме обичаш,
взимаш въздуха с теб,
и не мога да дишам,
не ме обичаш.
Не, не, не…
Ти не ме обичаш,
ехото се удря в мен,
стените на сърцето ми
не издържат…
Ти не ме обичаш.
Ти не ме обичаш,
губя твоя силует,
искам нежно да те гушна,
но ти не ме обичаш.
Не ме обичаш.
Не, не, не…
Нива голяма,
работа много,
тя разорана е, чака за посев.
Тука до скоро само бурени виждах,
а пък от тях храната ни бе горчива.
Исках и аз да засея в нея,
тя е моето време,
то е лично за мене.
Но някой е сложил висока ограда,
не мога да мина,
кой ще отвори?
От утре ще трябва всички да сеем,
за да покълне висока ръжта.
А за целта премахнете преградите,
за да дадем и ние нашия дял.
Отворете вратите
за всеки от нас!
Дни пълни с обич
и дни на тъга,
дали ще се справим —
зависи от нас.
Мила моя, имаме време
да сбъднем нашите мечти.
Ти си тъжна, аз зная, че още
сълзите ти вярват на моята длан.
Нека оставим света,
трябва ни звезда.
Лесно ще я намерим,
прегърни ме сега.
Мила моя, нямаме време,
бърза нашата любов.
Ти си щастлива, аз зная, че още
сълзите ти вярват на моята длан.
Мила моя, имаме време
да сбъднем нашите мечти.
Ти си тъжна, аз зная, че още
за нас има звезди.
Мила моя, нямаме време,
бърза нашата любов.
Ти си щастлива, аз зная, че още
сълзите ти вярват на моята длан.
Има време за победи,
време за страх,
време да обичаш силно,
време и за грях.
Има време да останеш
и да продължиш,
време да загубиш пътя,
време да решиш.
Има време да избягаш,
време да простиш,
време да извикаш силно
и да бъдеш тих.
Има време да си скучен,
време да си млад,
време да бъдеш някой,
да бъдеш непознат.
Искам време за мечтите ни,
дишай, ще извикаме:
„Нашите мечти,
истинските ни мечти,
време е за мечтите ни”.
Има време да накажеш
и да се смилиш,
време да танцуваш,
да сънуваш, да летиш.
Има време да повярваш
или да си сляп,
време да раздаваш,
да си беден и богат.
Искам време за мечтите ни,
дишай, ще извикаме:
„Нашите мечти,
истинските ни мечти,
време е за мечтите ни”.
Нямаш време да се луташ,
да бъдеш лош и сив,
пясъчен часовник бие
в нашите гърди.
А ти си винаги далече,
и винаги на път,
днес е време за мечтите,
спиращи дъха.
В най-студеният ден,
когато любовта си отива,
облякла последната си рокля…
и си много капризна.
Най-студеният ден
е с неизвестна посока,
виждам таен знак,
знак, за да бъда далече от теб.
Нали мъжете не плачат,
а защо в очите ми има сълзи?
В най-студеният ден,
когато любовта си отива,
не мога да извикам след теб,
гласът ми не е звънтяща китара.
В най-студения ден,
ме боли за бъдещите ти срещи,
виждам таен знак,
знак, за да бъда далече от теб.
Нали мъжете не плачат,
а защо в очите ми има сълзи?
В най-студеният ден,
когато любовта си отива,
минавам бос по улици чужди
и не мога да достигна до теб.
В най-студеният ден,
се топи силуетът ти, мила,
виждам таен знак
и не искам да живея без теб.
Нали мъжете не плачат,
а защо в очите ми има сълзи?
Авторски права © Хоризонт. Всички права запазени.